Паметъ и житие блаженаго учителя нашего Константина Философа, пръваго наставника словенску езыку

Cм. перевод с греческого на русский.

Благослови:

Богъ милостивъ и щедръ, ожидае покаание чловечъско, да быше въси съпасены были и въ разумъ истинныи пришли, не хощет бо съмрти грешнику , нъ покаянию и животу , аще и наипаче приложитъ на злобу , нъ не оставляетъ чловеча рода отпасти ослаблениемъ и въ съблазнъ неприязнину приити и погыбнути, нъ на каяжда лета и времена не престаетъ благодатъ творе намъ много, яко испръва даже и до ныня, патриаръхи же пръвее и отъци и по техъ пророкы, а по сихъ апостоли и мученикы, праведными мужи и учители избираеи от многомлъвнаго житиа сего. знаетъ бо Господъ свое, иже его сутъ, якоже рече: овце мое гласа моего слышетъ и азъ знаю е и именемъ възываю е и по мне ходетъ и даю имъ животъ вечныи. еже сътвории и въ нашъ родъ, въздвигъ намъ учителя сице, иже просвети езыкъ нашъ, слабостию омрачше умъ свои, паче лъстию диаволею, не хотевше въ свете божиихъ заповедехъ ходити. житие же его являетъ, по малу сказаемо, якъже бе, да иже хощетъ, то се слыши подобитъ се ему, бъдростъ приемле, а леностъ отметае, якоже рече апостолъ: подобни мне бываите, якоже и азъ Христу.

Въ Солунсце граде бе мужъ етеръ добророднъ и богатъ, именемъ Левъ; предръже санъ драгарскыи подъ стратигом. бе же благовернъ, съхраняе въсе заповеди божие исплънъ, якоже иногда иовъ; живы же съ подружиемъ своимъ и роди 7 отрочетъ, отъ, нихже беше младеишии седмы Костантинъ Философъ, наставникъ и учителъ нашъ. егда же и роди мати, въдаяше его доилици, да и бы доила; отроче же не рачи се ети ту ждъ съсъцъ никакоже, разве по матернии, дондеже отдоенъ быстъ. се же быстъ по божию смотрению, да бы добра корене добра летораслъ. по семже добра таа родителя свещавша се не съходити се, говеща себе, нъ тако жиста о Господи летъ 4, дондеже я съмрътъ разлучи, никакоже преступлъша того съвета. на суд же ему хотещу ити, плака се мати отрочете сего, глаголющи: не брегу о въсемъ разве о младенци семъ единомъ, како иматъ быти устроенъ. онъ же рече: веру ми ими, жено, надею се Бозе, яко дати иматъ ему отъца и строителя такого, иже и строитъ и все христианы. Еже се и събыстъ.

Седми же летъ сы отрокъ, виде сънъ и поведае отъцу и матери рече: яко стратигъ събра все девице нашего града и рече къ мне: избери себе от нихъ, юже, хощеши подру жие и на помощъ съвръстъ себе. аз же съгледавъ и смотривъ въсехъ, видехъ едину краснеишу въсехъ, лицемъ свътещу се и украшену велми монисти златы и бисеромъ и въсею красотою, еиже бе име софиа, сии речъ мудростъ. ту избрахъ. слышавше словеса си родителя его рекоста к нену: сыну, храни законъ отъца твоего и не отвръзи наказание матере твое. светилник бо заповедъ закону и светъ. ръци же премудрости: сестра ми буди, а мудростъ знаему себе сътвории. сиает бо премудростъ паче слънъца; и аще приведеши ю себе имее ту подру жие, то от многа зла избавиши се ею. егда же и въдаста на учение, спеяше паче всех ученикъ въ книгахъ паметию скорою велми, яко и диву быти.

Единою же от дънеи якоже обычаи естъ богатичищемъ глумление творити ловитвою, изыде с ними на поле, крагуи свои възъмъ; яко пусти и, ветръ се обретъ по смотрению божию и възетъ и занесе его. отрокъ же от того въ уныние и печалъ въпадъ, два дъни не ястъ. чловеколюбием бо своим милостивыи Богъ не веле ему привыкънути житеискыхъ вещехъ, удобъ и улови. якоже древле улови плакиду въ лове еленемъ, тако и сего крагу емъ. въ себе же помысливъ житиа сего суету, окааше глаголе: таково ли естъ житие се, да въ радости место печал прибываетъ? от сего дъне по ин се путъ иму, иже естъ сего лучъши, а въ млъве житиа сего своихъ дъни не иждиву. и поучае се симъ, седеаше въ дому своемъ, уче се изъ устъъ книгами светаго григориа богослова и знамение кръстное сътвори на стене и похвалу светому григорию написавъ сицеву : о григорие, теломъ чловече, а душею аггеле. ты теломъ чловекъ сы, аггелъ яви се, уста бо твоя яко единъ от серафиимъ Бога прославляютъ и въселенну ю просвещаютъ правые веры казаниемъ. тем же и мене припадающа к тебе любовию и верою приими и буди ми учителъ и просветителъ. таковаа завещавааше.

Въшъдъ же въ многыи беседы и умъ вели, не могыи разумети глъбинъъ, въ уныние велико въпаде. стран же некои бе ту, у мее граматикию и къ нему шъдъ моляше и, на ногу его падае и въдае се ему : добре научи ме ху дожъству граматичъскому . он же талантъ свои погребъ, рече къ нему : юноше, не тру ждаи се, отреклъ се есмъ отъну дъ никогоже не научити сему въ мое дънии. пакы же отрокъ кланае се ему съ слъзами глаголаше: възми въсу мою честъ от дому отъца моего, еже ми достоитъ, а научи ме. не хотевшу же послушати его, шъдъ же въ домъ свои въ молитвахъ пребываше, да бы обрелъ желание сръдъца своего. въскоре же Богъ сътвории волю боещихъ се его. отъ красоте бо его и мудрости и прилежнемъ учении, еже бе растворено въ немъ, слышавъ царевъ строителъ, иже нарицаетъ се логофетъ, посла по нъ, да се бы съ царемъ училъ. отрокъ же услышавъ се радостию пути се етъ и на пути поклон се молитву сътвории, глаголе: боже отъцъ нашихъ и Господи милости, и яже сътворилъ еси въсакаа словомъ и премудростию своею, съзъдавъ чловека, да владетъ тобою сътвореными тваръми даждъ ми сущу ю въскраи твоихъ престолъ премудрости, да разу мею, что естъ угодно тебе, и съпасу се. аз бо есмъ рабъ твои и сынъ рабы твоее. и къ сему прочее соломоню молитву изъглаголавъ и въставъ рече аминъ.

Егда же прииде къ цариграду , въдаше его учителемъ, да се учитъ, и въ три месеци навыкъ граматикию и прочаа се етъ учениа. и научи же се омиру и геомитрии И у лъва и у фоте диаксице и въсемъ философиискымъ учениемъ къ сим же и риторикии и арифъмитикии и астрономии и мусикии и въсемъ прочиимъ елинскымъ художъствомъ. тако же и навыче въса, якоже би едино от нихъ навыкну ти. скоростъ бо се съ прилежаниемъ случии, друга дру гу преспеющи, имже се учениа и художъствомъ съвръшаю. боле же учениа тихъ образъ на себе являе съ теми, съ нимиже беаше полъзнее, укланяе се от укланяющиихъ се въ стръпты како би въ землныхъ небесънаа пременилъ, излетети ис телесе сего и съ Бог омъ жити. узрев же его такова сущаа логофетъ дастъ ему властъ надъ своимъ домомъ и въ цареву полату съ дръзновениемъ въходити. и въпроси его единою глаголе: философе, хотехъ уведети, что естъ философиа. он же скоромъ умомъ рече абие: божиимъ и чловечъскымъ вещемъ разу мъ, елико можетъ чловекъ приближити се бозе, яко же детелию учитъ чловека по образу и по подобию быти сътворшому и. сего же паче възлюбии и въпраша и о семъ толикъ мужъ великъ и чъстънъ. онъ же сътвории ему учение философъско, въ малехъ словесехъ великъ умъ сказавъ. въ чистоте же пребывае, велми угаждае Бог у, толми паче любъзнеи въсемъ бываше. и логофетъ въсаку чъстъ творе ему говеину, злато много даяше ему , он же не приимаше. единою рече ему твоя красота и мудростъ отънудъ излиха нудитъ ме любити те; то дъщере имамъ духовную, юже от кръстила изехъ, красну и богату и рода добра и велика; аще хощеши, подру жию сию ти дамъ; от цара же ныня велию чъстъ и кнежие приимъ и болшу ю чаи, въскоре бо стратигъ будеши. отъвещав же ему философъ: даръ убо великъ требующиимъ естъ, а мне болшее учениа нестъ ничтоже ино, имже разу мъ събравъ предеднее чъсти и богатъства хощу искати. слышав же логофетъ ответъ его, шъдъ къ царици рече: съ философъ юныи не любитъ житиа сего; то не отъпустимъ его общины, нъ постригше и на поповство отъдадимъ и и службу , да будетъ вивлотикаръ у патриарха въ светеи софии; негли поне тако его удръжимъ. еже и сътворише ему. мало же съ нимъ въ семъ побывъ, на уское море въшъдъ съкри се въ монастыри. искаше же его !з месецъ, едва и обретоше. не могше же его принудити въ ту службу, умолише и учителныи столъ преети и учити философи тоземце и странные, съ въсакою службою и помощию. по то се приетъ.

Бе же анънии патриархъ ересъ въздвиглъ глаголе: не творите чъстъ светымъ иконамъ. събравше сънъмъ, обличише и, яко неправо глаголетъ, и изгнаше его съ стола. он же рече: насилием ме изгнаше, а не препревше мене; не может бо се никтоже противити словесемъ моимъ. царъ же съ патрикии устроивъ философа, посла на нъ, рекъ тако: аще можеши юноше съ препрети, то пакы столъ свои приимеши.

Онъ же узревъ философа юна теломъ, и иже беху послани с нимъ, рече къ нимъ: въси подножиа моего несте достоины, то како азъ с вами се хощу прети? философ же къ нему рече: не людъскаго обычая дръжи, нъ божии заповеди зри. якоже бо еси и тыи от земле и душу Бог омъ съставленъ, тако и мы въси. то на землю зре, чловече, не гръди се. пакы же аннии отвеща: не подобно естъ въ есенъ цветъцъ искати, ни старца на воиску гнати, яко юношу некоего нестора. философ же отвеща ему: самъ на се вины обретаеши. рци въ ку ю връсту ду ша силнеиши телесе. он же рече: на старостъ. философъ рече: то на ку ю те бранъ гонимъ, на телесну или на духовну? он же рече: на духовну. философ отвеща: то ты ныня силнеи хощеши быти. да не глаголи нам тацехъ притъчъ, не без времене бо цветъцъъ ищемъ, ни на воиску тебе гонимъ. срамлъ же се старцъ и инамо обрати беседу и рече: рци ми, юноше, како кръсту разорену сущу не кланяемъ се ему ни лобзаемъ его, а вы, аще икона и до пръсии сущи писана, чъстъ еи твореще не стыдите се? философъ же отвеща; четири бо чести кръстъ иматъ, и аще едина честъ его убу детъ, то уже своего не являетъ образа; а икона тъкмо от лица являетъ образ подобию того, егоже буде писано; не лъвова бо лица ни рысиа зритъ, иже видитъ, нъ пръваго образъ. пакы старъцъ рече: како се кланяемъ кръсту без написаниа, а бывшемъ и инемъ кръстомъ? икона же, аще не иматъ написана имене, егоже будетъ образъ, то не творите еи чъсти? философ же отвеща: въсакы бо кръстъ подобнъ образъ имат Христову кръсту , а иконы въсе немаютъ единъ образъ. старцъ же рече: Богу рекъшу къ моисею: не сътвориши въсакого подобиа, како вы твореще кланяете се? философ же противу сему отвеща: аще би реклъ: не сътвориши никакогоже подобия, то право прииши; нъ естъ реклъ: не въсакого, сиречъ недостоиное. противу же симъ не могыи пре, старчъ умлъча и посрами се.

По сих же агарини, нарицаемии срацини, въздвигоше хулу на единобожъство светые троице глаголюще: како выи христиани единъ Богъ менеще, размешаете и пакы на трии, глаголюще, яко отъцъ и сынъ и духъ естъ? аще можете сказати яве, то послете муже, иже могутъ глаголати о сем и препрети ны. бе же тъгда философъ !к и !д летомъ. събор же сътворъ царъ, призвавъ и рече ему: слышиши ли, философе, что глаголютъ сквръннии агарини на нашу веру? то яко светые троице сы слуга и ученикъ, шъдъ противи се имъ и Богъ , съвръшителъ сы въсакои вещи, славимыи въ троици отъцъ и сынъ и светы духъ, тъи да ти подастъ благодатъ и силу въ словесехъ, яко другаго давыда нова явит те на голиада, съ тръми каменъми побеждъша, възвратиъ те къ намъ, сподоблъ и небесному царствию. слышав же се отвеща: съ радостию иду за христианскую веру. что бо естъ мне слаждъше на семъ свете, нъ за светую троицу живу быти и умрети. приставише же къ нему ассикрита и георгиа полашу . дошъдъшим же имъ тамо, беху образы демонскые написали вънеюду на дврехъ въсехъ христианъ, дивы твореще и ругающе се. въпросише же философа глаголюще: можеши ли, философе, разумети, что естъ знамение се? он же рече: демонскыи образъ вижду и мню, яко христианы ту вънутръ живутъ; они же не могуще жити с ними, бежетъ въне от нихъ. а идеже сего знамениа нестъ юду , то съ теми сутъ ту вънутръ.

На обеде же седеще агарини, мудраа чедъъ, книгъ научена геомитрии и астрономии и прочиимъ учениемъ, искушающе и въпрашаху , глаголюще: видиши ли, философе, дивное чюдо, како же пророкъ Махметъ принесе намъ благу ю вестъ от Бога и обратии многы люди и въси дръжим се по закону , ничесоже преступающе. а выи христовъ законъ дръжеще овъ сице, овъ онако, якоже естъ годе комуждо васъ, тако дръжите и творите. къ сим же философъ отвеща: Богъ наш яко и пучина естъ морска, пророкъ же глаголетъ о немъ: родъ его кто исповестъ, въземлет бо се от земле животъ его. сего же ради исканиа мнозии въ пучину ту въходетъ и силныи умомъ помощию его богатъство разу мное приемлюще преплаваютъ и възвращаютъ се, а слабии яко и в съгнилехъ кораблихъ покушаютъ се преити, ови истапляютъ, а ови съ тру домъ едва отъдыхаютъ, немощною леностию влающе се. ваше же естъ ясно и удобно, еже можетъ прескочити въсакъ, малъ и великъ. нестъ бо кроме людъскаго обычая, нъ еже можетъ деяти; а ничесоже естъ вамъ заповедалъ. егда бо нестъ въстегнулъ гнева и похоти, нъ попустилъ то в кую ви иматъ върину пропастъ! съмыслъны да разумеваетъ. Христосъ же не тако, нъ от низу тешкое горе възводитъ верою же и детелию божиею. творцъ бо сы всакымъ, между аггели и скоты естъ чловека сътворилъ, словесемъ и съмысломъ отлу чивъ от скота, а гневомъ и похотию от аггелъ; и еиже се чести кто приближаетъ, тъ паче тою се причещаетъ, вышииихъ ли или нижииихъ.

Въпросише же и пакы: како вы единому Богу сущувъ трии славите и? скажи, аще веси. отъца бо нарицаете и сына и духа. то аще тако глаголете, да и жену ему дадите, да се от того мнозии бози расплодетъ. къ сим же философъ отвеща: не глаголите тако хулы бесчъстны. мы убо добре есмы навыкли от пророкъъ и от отъцъ и от учителъъ троицу славити, отъцъ и слово и духъ, трии ипостаси въ единомъ сущъстве. слово же то въплъти се въ деве и роди се нашего ради съпасениа, якоже и Махметъ вашъ пророкъ сведетелствуетъ, написавъ сице: послахомъ духъ нашъ къ девеи изволше, да родитъ. от сего азъ вамъ повещение твору о троици. сими же словесы поражени на другаа възвратише се, глаголюще: яко тако естъ, якоже глаголеши, гости, да аще Христосъ Богъ вашъ естъ, почто не творите, якоже велитъ? писано бо естъ въ еvаггелъскыхъ книгахъ молити за врагы, и добро деяти ненавидещимъ и гонещиимъ и ланиту обращати биющиимъ. вы же не тако, нъ противна оружиа острите на творещее вамъ таковаа. философ же противу симъ отвеща: двема заповедма сущема въ законе, кто законъ съвръшае являет се: иже ли едину съхранитъ, или иже обе? отвещаше же оны: яко иже обе. философ же рече: Богъ естъ реклъ: молите за обыдещее; тъ естъ реклъ пакы: болше сее любъве не можетъ никтоже явити на семъ житии, нъ да свою душу положитъ за другы. друг же ради мы се деемъ, да не съ телесными душа их пленена будетъ. пакы глаголаше: Христосъ естъ далъ данъ за се и за ины, вы же како не творите того делъ? и юже аще бранеще себе, како поне да ны не даете сицему велику и крепку езыку измаитъску за братию вашу и другы. мала же просимъ, тъкмо единого златика, и дондеже стоитъ вса земля, хранимъ миръ между собою якоже инъ никтоже. философ же отвеща: аще кто въ следъ учителя ходе хощетъ въ следъ ходи, въ нже и онъ, другы же сретъ съвращаетъ и, друг ли ему естъ или врагъ? отвещаше же оны: враг? философ же рече: егда Христосъ данъ дастъ, кое царъство бе, измаилтъско или римско? отвещаше же онии: римско. онъ же рече: темъ же не подобаетъ намъ зазирати, понеже римляномъ въси даемъ данъ.

По сих же и инаа многа въпрашаниа въпросише, искушающе отъ въсехъ художъствиихъ, яже и сами умеху . сказа же имъ въса, якоже е препре и о сихъ. рекоше къ нему: како ты вса сии умееши? философ же рече: чловекъ некои почръпъ въ мори воду, въ мешци ношаше ю и гръдеше се, глаголе къ странникомъ: видите ли воду , юже никтоже не иматъ разве мене? пришъдъ же единъ мужъ поморникъ, рече къ нему: неистов ли се дееши, хвале се тъкмо о смръдешиимъ мешки, а мы сего пу чину имамы. тако и ви деете, а от насъ сутъ въса художъствиа изъшла. и по сих же показаше ему дивы твореще врътоградъ насажденъ иногда от земле изникнуще; яко сказа имъ, како се бываетъ, пакы показаше ему въсе богатъство и храмины утворены златомъ и сребромъ и камениемъ драгомъ и бисромъ, глаголюще: виждъ, философе, дивное чюдо, сила велика и богатъство многъ амермниино, владыкы срацинска. рече же к нимъ: не дивно се естъ, Богу же слава и хвала сътворшому си въса и въдавшу на утеху чловекомъ; того бо сутъ, а не иного. сетнее на свою се злобу обращъше, даше ему ядъ пити. нъ Богъ милостивы, рекы: аще и съмртно что испиете, не иматъ вас вредити, избави и того и на свою землю здрава и възвратии.

И пакы не по мнозе времени отрек се въсего житиа сего, седе на единомъ месте без млъвы и себе самому тъкмо вънемле и на утрешни дънъ ничесоже не оставляе, нъ нищиимъ раздавае все и на Бога печалъ възметае, иже се на въсакъ дънъ о всехъ печетъ. единою же на светыи дънъ слузе ему тужещу , яко ничесоже не имамыи на сици дънъ чъстънъ, он же рече ему: препитевыи иногда израилътени въ пустыни, тъ иматъ и намъ зде дати пищу ; нъ шъдъ призови поне петъ нищиихъ мужъ, чае божие помощи. яко быстъ обеднии часъ, абие присе мужъ бреме въсакое яды и ‹ златикъ. и Богу хвалу въздастъ о всехъ сихъ. въ олимъбъ же шъдъ къ меfодию брату своему начетъ жити и молитву творити бес престаниа къ Богу , тъкмо книгами беседу е.

Приидоше же съли къ цару от козаръ, глаголюще: яко испръва единого Бога знаемъ, иже естъ надъ въсеми, и тому се кланяемъ на въстокъ, да обычае студные ины дръжеще.

Евреи же усте ны веру ихъ и детелъ приети, а срацины от другую страну миръ дающе и дары многы стежут ны на свою, глаголюще: яко наша вера естъ добреиши въсехъ езыкъъ. то сего ради слемъ къ вамъ, старую дружъбу и любовъ дръжеще. езык бо велии сущи и царъство от Бога дръжите. и вашего съвета въпрашающе просимъ мужа книжна от васъ, да аще препритъ еврее и срацины, то по вашу се веру имемъ. тъгда възыскавъ царъ философа и изъобретъ сказа ему козарску речъ, глаголе: иди, философе, къ людемъ симъ и сътвори слово и ответъ о светеи троици съ помощию ее; инъ бо никтоже не можетъ достоино сего творити. онъ же рече: аще велиши, владыко, на сиковую речъ съ радостию иду пешъ и босъ безъ всего, егоже не велеаше Господъ учеником си носити. отвеща же царъ: аще се ты бы хотелъ о семъ сътворити, то добре глаголеши, нъ царъскую дръжаву веды и чъстъ, чъстъно иди съ царъскою помощию. абие же пути се етъ и херсона дошъдъ научи се ту жидовскыи беседе и книгамъ, осемъ чести преложи граматикиу и от того разумъ въсприемъ.

Самъренин же некои ту живеаше и приходе къ нему стезаше се съ нимъ и принесе книгы самаренскые и показа е ему. испрошъ е у него философъ, затвори се въ храмине и на молитву се наложии и от Бога разумъ приемъ, чтати начетъ книгы бес порока. узрев же самаранинъ възупии велиемъ гласомъ и рече: въ истину, иже в Христа веруютъ, въскоре дух светыи приемлютъ и благодатъ. сыну же его абие кръщъшу и сам се кръсти по нимъ. и обрет же ту еуаггелие и Pалтиръ, росъскы писменъ писано, и чловека обретъ глаголюща тою беседою и беседовавъ съ нимъ и силу речи приемъ, своеи беседе прикладае, различии писменъ, глааснаа и съгласная и къ Богу молитву дръже и въскоре начетъ чисти и сказати, и мнози се ему дивля се Бога хвалеще.

Слышавше, яко светыи клименътъ еще въ мори лежитъ, помолив се рече: верую въ Бога светемъ клименъте надею се, яко обрести его имамъ и изнести из мора. убеждъ архиепискупа и съ клиросомъ въсемъ и говеины мужи и въседше въ корабле идоще на место, утишшу се мору велми, и дошъдъше начеше копати поюще. абие быстъ хризма многа, яко и кадило много и по семъ явише се светые мощи, еже възъмше съ великою чъстию и съ славою всехъ гражданъ вънесоше въ градъ, якоже пишетъ въ обретении его.

Козарскы же воевода съ вои шъдъ объступии христианскы градъ и оплете се о немъ. уведев же философъ не лене се иде к нему , беседовав же съ нимъ и учителнаа словеса предложи и укроти его. и обещавъ се ему на кръщение. възврати же се философъ въ свои путъ. и въ пръвыи часъ молитву творещу ему , нападоше на нъ угри, яко влъчскыи выюще, хотеще убити его. он же не ужасе се ни оставии свое молитвы, кврие леисо тъкмо зовыи, бе бо окончалъ юже службу . они же узревше и, по божию повелениу укротееше и начеше кланяти се ему и слышавше учителнаа словеса от устъ его, отпустише и съ всею дружиною.

Въсед же въ кораблъ пути се етъ козарскаго на меотское езеро капиискаа врата къавкаискыихъ горъ. послаше же козарие противу ему мужа лукава заскопивъ, иже беседою сниде се рече ему: како вы злъ обычаи имате и ставите царъ инъ въ иного место от иного рода? мы же по роду се деемъ. философъ же къ нему рече: Богъ бо въ саула место, ничесоже, угодна деюща, избра давыда, угаждающа ему, и родъ его. онъ же рече пакы: вы убо книгы дръжеще въ руку, от нихъ въсе притче глаголете; мы же не тако, нъ от пръсии все мудрости яко поглъщъше износимъ е, не гръдеще се о писании якоже и вы. рече же философъ к нему: отвещаю ти къ сему: аще срещеши мужа нага и глаголетъ, яко многы ризы и злато имамъ, имаши ли е веру, виде его наго? и глаголетъ: нии. рече же ему: тако и азъ тебе глаголю: аще ли еси поглътилъ въсаку мудростъ, то скажи ны, колико род естъ до моmсеа и колико летъ естъ коториждо родъ дръжалъ. не могы же къ сему отвещати, умлъча. дошъдъшуже ему тамо, егда хотеху на обедъ сести у кагаана, въпросише же его, глаголюще: кая естъ твоя честъ, да те посадимъ на своемъ чину? он же рече: деда имах велика и славна зело, иже близъ цара стояше и данную ему славу волею отвръгъ, изгнанъ быстъ и на страну земле шъдъ обнища и ту ме роди. аз же деднюю чъстъ древнюю ищу, не достигохъ иное приети, адамов бо есмъ вънукъ. и отвещаше же они: достоино и право глаголеши, гости. от сего же начеше на немъ чъстъ творити.

Каган же възъмъ чашу рече: пиямъ въ име Бога единого, сътворшаго всу тваръ. философ же рече, възъмъ чашу : пию въ име Бога единого и словесе его, сътворшаго словомъ всу тваръ, имже небеса утвръдише се, и животворещаго духа, имже въса сила ихъ стоитъ. отвеща къ нему каганъ: все равно глаголюще, о семъ тъкмо различъ дръжимъ: вы бо троицу славите, а мы Бога единого, улучше книгы. философ же рече: слово и духъ книгы проповедаютъ. аще кто тебе чъстъ творитъ, твоего же словесе и духа устъ не въ чъсти иматъ, другы же пакы все трое въ чъсти иматъ, которыи убо от обою естъ чъстивеи? он же рече: иже все трое въ чъсти иматъ. философ же отвеща: темъ же мы болшее творимъ вещми сказающе и пророкъъ слушающе. рече бо Исаіа: слушаите мене, Иякове, Израилю, егоже азъ зову, азъ есмъ пръвыи, азъ есмъ въ векы; ныня Господъ посла ме и духъ его.

Иудеи же стоеще окръстъ его рекоше ему : ръци убо, како можетъ женскы полъ Бога въмести въ чрево, на нже не можетъ ни възрети, а не мен ли родитъ и. философ же показавъ пръстомъ на кагана и на пръваго светника его рече: аще кто рече, яко пръвы съветникъ не можетъ чредити кагана, пакы же речетъ, последнии рабъ сего можетъ кагана и чредити и чъстъ ему сътворити, что имамъ нарещи и, скажите ми, неистова ли или съмыслъна? они же рекоше: и зело неистовъ. философ же къ нимъ рече: что естъ от видимые твары чъстнеиши въсехъ? отвещаше ему : чловекъ, по образу бо божию сътворенъ естъ. пакы же къ нимъ рече философъ: то како несутъ тресновени, иже глаголютъ, не может се въместити въ чловека Богъ ; а онъ и въ купину се въмести и въ облакъ бурею и дымъ явлъ се моmсеови и иову. како можеши иного болеща исцелити. чловечъску убо роду на истление пришъдъшу , от кого би пакы обновление приелъ, аще не от самого творца. отвещаите ми, аще врачъ хоте приложити пластиръ болещимъ, приложит ли древе или камени или нии? и явит ли от сего чловека исцелевша? и како моmси духомъ светымъ въ своеи молитве рече, руце простъръ: въ громе камении и гласе трубнемъ не являи ны се к тому, Господи щедрыи, нъ въсели се въ наше утробы, отемъ наше грехы.

Акила бо тако глаголетъ. и тако разидоше се съ обеда, нарекше дънъ, въ нже беседуютъ о всехъ сихъ. седше же пакы съ каганомъ, рече философъ: азъ убо есм чловекъ единъ въ васъ без рода и другъ, о бозе же се стезаемъ, ему же сутъ въ руку всакаа, и сръдъца наша. от васъ же, иже сутъ силии въ словесехъ, беседующиимъ намъ, яже разумеютъ, да глаголютъ, яко тако естъ, а ихже не разумеваютъ, да въпросетъ, сказаемыи. отвещаше же Иудеи и рекоше: и мы дръжимъ въ книгахъ и слово и духъ. скажи же нам, которыи законъ дастъ Богъ чловекомъ пръвее, моmсеов ли или иже выи дръжите. философ же рече: сего ли ради въпрашаете, да пръвы законъ дръжите? отвещаше они: еи, пръвы бо подобаетъ. философъ рече: аще хощете пръвы законъ дръжати, то от обрезаниа уклоните се сетно. рекоше же они: чесо ради сице глаголеши? философ же рече: скажите ми не потающе, въ обрезани ли естъ пръвы закон данъ или въ необрезании? отвещаше они: мнимъ, въ обрезании. философъ рече: не ноеви ли Богъ законъ дастъ пръве по заповедании и отпадании адамове, заветомъ нарицае законъ? рече бо к нему: се азъ въздвижу законъ мои с тобою и съ семенемъ твоимъ и въсее земле, тръми заповедми дръжимъ. и: вса ядите, яко и зелие травное, елико на небеси и елико на земли и елико въ водахъ, разве меса въ кръви душа его не ядите. и: иже пролеетъ кръвъ чловека, да пролеетъ се своя его въ нее место. что глаголете, противу сему пръвы законъ дръжати? иудеи къ нему отвещаше: пръвыи законъ моmсевъ дръжимъ, сего же нестъ Богъ нареклъ закона, нъ заветъ, яко и пръвеи заповедъ къ чловеку въ раи и къ

Аврааму инако, обрезание, а не законъ; ино бо естъ законъ, ино же заветъ, различно бо естъ, творцъ нареклъ обое. философ же отвеща къ нимъ: азъ бо о семъ скажу сице, яко закон се наричетъ заветъ, Богъ бо глагола къ Аврааму: даю законъ мои въ плъти вашеи, еже и знамение нарече, яко будетъ между мною и тобою. ты же пакы къ еремии въпиетъ: послушаите завета сего и възглаголеши, бо рече, къ мужемъ Иудовомъ и живущиимъ въ Иеросолиме и речеши къ ним: тако глаголетъ Господъ Богъ Израилевъ: проклетъ чловекъ, иже не послушаетъ слово завета сего, иже заповедахъ отъцемъ вашимъ въ дъни, въ неже изведохъ е изъ земле егmптъскые. отвещаше Иудеи къ нему : тако и мы дръжимъ, яко тако законъ нарицаетъ се заветъ, и елико се ихъ дръжа по законъ моmсеовъ, вси къ Богу у годише; и мы дръжеще се по немъ, непщуемъ тако быти, а выи въздвигше инъ законъ и попираете божии законъ. философъ рече къ нимъ: добре деем; аще бо бы аврамъ не ел се по обрезание, нъ дръжалъ ноевъ заветъ, не бы се божии другъ нареклъ и моmси же, последи пакы написавъ законъ, пръваго не дръжа. такожде и мыи по сихъ образу ходимъ и от Бога законъ приемше дръжимъ, да божиа заповедъ твръда пребывает. дав бо ноеви законъ, не сказа ему, яко и другы имамъ дати, нъ въ векы пребывающии въ душу живу. ни пакы, аврааму обетованиа давъ, не възвести ему, яко и другы имам дати моmсеови. тако выи дръжите законъ? а Богъ езекииемъ въпиетъ: яко преставлю и, а инъ вамъ дамъ. и еремиа бо рече яве: се днъние гредутъ, глаголетъ Господъ, и завещаю дому Иудову и дому Израилеву заветъ новъ, не по завету, еже завещахъ къ отъцемъ вашимъ въ дъни приемшому руку ихъ, извести е изъ земле егmптъскые, яко тии не пребыше въ завете моемъ и азъ възненавидехъ е. яко се заветъ мои, иже завещаю дому Израилеву по дъниихъ онехъ, рече Господъ: даю законъ мои въ помышлениа ихъ и на сръдъцихъ ихъ напишу е и буду имъ въ Богъ и тии будутъ мне въ люди. и пакы тъжде Иеремиа: тако глаголетъ Господъ: останете на путехъ и видите и въпросите на стъзе Господне вечные и видите, кы естъ путъ истовыи, и ходите по нему; и обрещете очищение душамъ вашимъ. и реше: не идемъ. поставиихъ въ васъ блюстеле, послушаите гласа трубы. и реше: не послушаемъ. сего ради услышите езыци и пасущии стада въ нихъ. и абие: слыши, земле: се азъ навожду на люди сие зло и плодъ отвращениа ихъ, зане словесъ моихъ не вънеше и законъ мои, иже пророци проповедаше, отринуше. не тъкмо же симъ единемъ скажу , яко законъ престаетъ, нъ и инеми винами от пророкъъ яве. отвещаше къ нему иудеи: въсакъ жидовинъ се вестъ, въ истину яко быти иматъ тако, нъ не увестъ време пришло о помазаннемъ. философ же рече къ нимъ: что си предлагаете, видеще, яко Иеросолимъ съкрушенъ естъ и жрътвы престали сутъ и въсе се се естъ събыло, еже сутъ пророци прорекли о васъ.

Малахиа бо яве въпиетъ: нестъ мое воле въ васъ, глаголетъ Господъ вседръжителъ, жрътвъ от рукъ вашихъ не приемлю, зане от въстокъ слънца до западъъ име мое славит се въ езыцехъ и на въсакомъ месте тъмианъ приноситъ се имени моему и жрътва чиста, зане велие име мое въ езыцехъ, глаголет, Господъ вседръжителъ. они же глаголаше: сии, яже глаголеши, вси езыци хотетъ благословени быти и обрезани въ граде иеросолимсце. рече философъ: то како мовси глаголетъ: аще послушающе послушаете, по всему храни законъ и будутъ предели ваши от мора чръмънаго до мора филистимска и от пустыне до до рекы ефрата. а мыи езыци о немже семе авраамле благословимъ се, от иесеова корене ишъдъшимъ, чаяние езыкъ наречене и светъ въсее земле и въсехъ отокъ, славою божиею просвещени. не по тому закону ни месту пророци велми въпиютъ. рече бо захариа: радуи се зело, дъщи сионя, се цар твои гредетъ к тебе кротъкъ, въседъ на жребъцъ ослии, сынъ яръмничъ. и пакы потребитъ оружие от ефрема и коны от Иеросолима и възъглаголетъ миръ езыкомъ и власти его от краи земле до концъ въселенные.

Ияков же рече: не оскудеетъ кнезъ от Иуды ни вождъ от стегну его, дондеже приидетъ, ему же се щедитъ, и тъ чаяние езыкъъ. сии вса видеще скончана и съвръшена, коего иного жидете? даниил бо рече от аггела наученъ: седмъ десетъ неделъ до Христа игумена, еже естъ четыри ста и !ч летъ, запечатлети видение пророчъства. кое же ли вы се мнитъ железное царство, еже даниилъ менитъ въ иконе? отвещаше римско. философ же въпроси е: каменъ, утръг се съ горы без рукы чловечъскыи, кто естъ? отвещаше же: помазанны. пакы же рекоше: то аще сего сказаемъ пророкы и инеми вещми уже пришъдъша, якоже глаголеши, како римское царство доселе дръжит владычство? отвеща философъ: не дръжитъ се, мимошло бо естъ яко и прочаа по образу иконному; наше бо царство нестъ римско, нъ Христосово, якоже рече пророкъ: въздвигнетъ Богъ небесное царство, еже въ векы не истлеетъ, и царство его людемъ инемъ не оставит се; и истинитъ и извеетъ въса царства и то станетъ въ векы. не христианское ли царство, ныня Христовемъ именемъ нарицаемо? а римляне идолехъ прилежаху. сии же овъ от сего, овъ от иного езыка и племене въ христово име царствуютъ, якоже и пророкъ Исаия являет, глаголе къ вамъ: остависте име ваше въ сытостъ избраннымъ моимъ, вас же избиетъ Господъ, а работающиимъ ему наречетъ име ново, еже благословенно будетъ по въсеи земли; благословет бо Бога истиннаго и клънущеи се на земли, клънут се Бог омъ небеснымъ. не съвръшила ли се сутъ въсехъ пророкъъ проречениа уже, яве реченна о Христе?

Исаия бо сказаетъ родъство его от девы, глаголе сице: се деваа въ чреве прииметъ и родитъ сына и нарекутъ име ему еммануилъ, еже естъ сказаемо: съ нами Богъ . а михеа рече: и ты виfлеемъ, земле иудова, никакоже мъншии бываи въ владыкахъ Иудовахъ; ис тебе бо изыдетъ игуменъ, иже упасетъ люди мое Израиля и исходи его исконы от дънии века. сего ради дастъ ю до времене раждающою и родитъ.

Еремиа же: въпросите и видите, аще родии мужъскъ полъ, яко велеи дънъ тъ, якоже не быстъ инъ, и лето тесно будетъ Иакову и от сего спасет се. и Исаия рече: прежде даже болещиа не роди, прежде даже не прииде рождъство, болезнъ избежа и родии мужъскыи полъ. пакы же Иудеи рекоше: мы есмы от сима благословеное семе, благословени отъцемъ нашимъ ноемъ, вы же несте. сказавъ же имъ о сихъ рече: благословение отъца вашего ино ничтоже нестъ, тъкмо хвала Бог у, оного же ничтоже не доидетъ. сице бо естъ: благословенъ Господъ Богъ симовъ, а къ иафету глагола, от негоже мы есмъ, да пространитъ Господъ иафета и да въселитъ се въ села симова. и от пророкъ же и от иныхъ книгъ сказае не остави ихъ, дондеже рекоше сами: яко тако естъ, якоже ты глаголеши. рекоше пакы: како вы упвание имуще на чловека и творите се благословени быти, а книгы проклинают таковаго. отвеща философъ: то проклет ли естъ давидъ или благословенъ? рекоше же они: зело благословенъ. философ же рече: то и мы на того упваемъ, на нже и онъ. рече бо въ псалмехъ: ибо чловекъ мира моего, на нже упвахъ. чловекъ же тъ Христъ естъ и Богъ . а иже упваетъ на проста чловека, то и мы того проклета творимъ. пакы же ину притчю предложише, глаголюште: како вы христиани обрезание отмещете, а Христу не отвръгшу его, нъ по закону скончавшу? отвеща Философъ: иже бо рече къ аврааму пръвее: се буди знамение между тобою и мною, тъ и е съвръши пришъдъ, от того дръжавше до сего, а прочее не дастъ е мимоити, кръщение намъ въдастъ. рекоше же они: то чесо ради инии пръвее угодише Бог у, того знамениа не приемше, нъ авраамлыи? отвеща философъ: никоторы бо от тех являетъ се двою жену имевъ, нъ тъкмо авраамъ и сего ради уда того урезаетъ, пределъ дае, не преступати его дале, нъ пръвому съвръстию адамову образъ дае прочиимъ, въ тъ ходити.

Ияков убо такожде сътвори, утраплы жилу стегна его, зане !д жены поетъ. разумев же вину, еюже то сътвори, нарече име ему Израилъ, сиречъ умъ зре Бога, к тому бо не являет се примешъ къ жене. Авраам же того не разуме. пакы же въпросише Иудеи: како вы идоломъ се кланяюще творите се Богу у гаждаютъ? отвеща философъ: пръвее се научите азделити имена, что естъ икона и что естъ идолъ, и тако съмотреще не поступаите на христианы; десет бо именъъ въ вашемъ езыце о семъ образе лежитъ. въпрошу же вы азъ: образ ли, юже въ горе скинию моиси низнесе, или образъ образа, и художъствиемъ съдела прикладно образъ, клъныи и умыи и оръстми и херувИмъ изредны? и понеже то тако сътвори, нарече молитвы того ради древу и усмомъ и оръстемъ чъстъ творите и кланяете се, а не Богу давшому въ то време такъ образъ? такожде и о соломоны цръкви, понеже иконы херувИмскыи и аггелъскы и инехъ многъ образъ имеаше. такожде убо и мыи христианы угождъшиихъ Богу образъ и чъстъ творимъ, отделяюще доброе от демунъскыихъ образъъ. хулет бо книгы жруще сыны свое и дъщери. реше же иудеи: како вы свинину и заечину ядуще не противите се Бог у? отвеща къ нимъ: пръвому завету заповедающу: въса сънесте, яко и зели тревно, вса бо чиста чистимъ сутъ, а сквръннымъ съвестъ се естъ оскврънила. и Богъ бо въ твари глаголетъ: се вса добра село. вашего же ради лакомиа мало некое от нихъ отетъ. сънест, бо рече, Ияковъ и насыти се и отвръже се възлюбленныи. и пакы: седоше людие ясти и пити и въсташе играти. от многа же се мы укращъше въ мале положихомъ селико памети ради. а иже хощетъ съвръшенныихъ сихъ беседъъ искати и светыхъ, въ книгахъ его обрещетъ е, елико предложии учителъ нашъ архиепискупъ меfодие, разделъ е на осмъ словесъ; и ту у зритъ словесную силу, от божие благодати яко и пламенъ горещии на противные. начелными мужи сладкаа и подобна его словеса слышавше, рекоше къ нему: Бог омъ еси семо посланъ на създание наше и все книгы от него навыкы, все еси по чину глаголал, до сыти наслаждъ въсех ны медъвными словесы светыксъ книгъ. нъ мы есмы некнижна чедъ, семуже веру имемъ, яко ты еси от Бог а. паче же аще хощеши покои обрести душамъ нашимъ, всако исправи притчами скажи намъ по чину, егоже те въпрашаемъ. тако же се разыдоше почити.

Събравше же се въ другы дънъ рекоше ему, глаголюще: скажи намъ, чъстныи мужу, притчами и умомъ веру, яже естъ лучъ въсехъ. отвеща къ нимъ философъ: малъжена два беста у цара некоего въ чъсти велице любима зело. съгрешъшема же има изгнавъ я от земле отсла. жившема же многа лета тамо, дети сътвориста въ нищете. събирающе же дети къ себе съветъ твораху, кымъ се бы путемъ пакы въместили въ пръвыи чинъ. ов же ихъ сице, а другы инако, а другы другряко съветъ деюще; которому убо достоитъ съвету стояти? не добреишому ли? рекоше же они: чесо ради сице глаголеши? свои бо съветъ къждо добреишии творитъ.

Сарацины такожде и инии инъ. скажи же, кои разумъ имъ добреи от сихъ. рече же философъ: огнъ искушаетъ златъ и сребро, а чловекъ умомъ отсекаетъ лъжу от истины. ръцете же ми: от чесого быстъ пръвое отпадение? не от видениа ли и плода сладкаго и похотениа на божъство? они же реше: тако естъ. философ же рече: то аще будетъ кому пакостъ медъ яду у или студену воду пившу, пришъдъ врачъ глаголетъ ему: еще многъ медъ ядъ исцелеи. а иже будетъ воду пилъ, студени се воды напивъ нагъ на мраже ставъ исцелееши. другы же врачъ не тако глаголетъ, нъ противно врачевство заповедаетъ, въ меда место горкое пиюще постисе, а въ студенаго место топлое и гореще. которыи убо от обою хытрее врачюетъ? отвещаше вси: иже противнаа врачъству заповедаетъ. горестиу бо житиа сего похотное сласти достоитъ умрътвити и смерениемъ гръдостъ, противными противнаа врачюще. а мы бо глаголемъ, яко древо, иже пръвее трънъ сътворитъ, то последи сладкъ плод приплодитъ. Христовъ бо законъ остротою являетъ божиа житиа, по том же въ вечныхъ жилищахъ стократицею плодъ приноситъ. единъ же от нихъ срацынску злобу добре ведыи, въпросии философа: рци ми, гости, како выи Махмета не дръжите? тъ бо естъ велми Христа похвалилъ въ своихъ книгахъ, глаголе, яко от девы се естъ родилъ, сестры моmсеови, пророкъ великъ и мрътвые въскрешалъ и въсакые езы ицчелилъ силою велиею. отвеща же философъ къ нему : да судит на каганъ. глаголи же, аще естъ пророкъ Махметъ, како имемъ даниилу веру? он бо рече: до Христа въсако видение пророчъства престанетъ. тъ же по Христе явлъ се, како можетъ пророкъ быти? аще бо того пророка наречемъ, то даниила отвръжемъ. рекоше же мнозии от нихъ: даниил же естъ глаголалъ, божиимъ духомъ естъ глаголалъ.

Махмет же вси вемы, яко лъжъ естъ и пагубникъ спасениу въсехъ, иже естъ добреишее бледи свое на злобу и студодеяние изблелъ. рече же пръвыи съветникъ от нихъ къ приятелемъ срацинъскомъ: божиею помощию гостъ съ всу гръдыню жидовску на землю съвръже, а вашу на онъ полъ рекы превръже яко скврънну. рече же и къ въсемъ людемъ: якоже далъ естъ Богъ властъ над въсеми езыкы цару христианску и мудростъ съвръшену, тако и веру въ нихъ и кроме ее никтоже не можетъ живота вечънаго жити. Богу же слава в векы. рече же Философъ съ слъзами къ всемъ: братие и отъци и друзи и чеда, се Богъ дастъ въсакъ разумъ и ответъ достоинъ. аще ли естъ и еще кто противе се, да придетъ и препритъ или препренъ будетъ. иже послушаетъ сего, да се кръститъ въ име светые троице. иже ли не хощетъ, азъ кроме есмъ сего греха, а онъ узритъ въ дънъ суднии, егда седетъ ветхыи дънъми судити въсемъ езыкомъ яко Богъ .

Отвещаше оны: несмы и мыи себе врази. нъ по малуиже можетъ, тако велимъ, да се кръститъ волею, иже хощетъ, от сего дъне. а иже от васъ на западъ кланяет се или жидовъскыи молитву творитъ или срацинскыи веру дръжитъ, скоро съмрътъ прииметъ от нас. и тако се разидоше съ радостию. кръсти же се от нихъ до двою стучедии, отвръгше се мръзости поганскыхъ и женитъвъ безаконныхъ. написа же къ цару книгы каганъ сицевыи: яко послал ны еси, владыко, мужа такога, иже ны зказа христианску веру словом и вещми, свету сущу . и извещъше се, яко то естъ истаа вера, повелехомъ кръстити се своею волею, надеюще се, и мы доспети тогожде. есмы же въси мы приятели твоему царству и готови на службу твою, яможе потребуеши. проваждае же философа каганъ, дая ему даръ многъ, нъ не приетъ и глаголе: даждъ ми, елико имаши пленникъ гръкъ зде; то ми естъ болшее въсехъ даровъ. събравше же ихъ до двою сту и въдаше ему и иде радуе се въ путъ свои. и дошъдъше же безводныхъ местъ пустиихъ, жежду не можаху тръпети. обрещше же въ слатине воду и не можаху от нее пити, беше бо яко жлъчъ. рашъдъшем же се въсемъ искати воды, рече къ Мефодию брату своему: не тръплю убо жежду, да почръпи воду сию. иже бо бе пръвее преложилъ Израелътомъ горку воду въ сладку, тъи иматъ и намъ утеху сътворити. почръпше же обретоше ю сладку яко и медъвну и студену. и пивша прослависта Бога, твореща тако своимъ рабомъ.

Въ Херсоне же вечера съ архиепископомъ, рече къ нему философъ: сътвори ми молитву , отъче, яко же би ми отъцъ мои сътворилъ. въпрошъшем жe некоимъ особъ, чесо ради сътвории се, отвеща философъ: въ истину, ютре отидетъ от насъ къ Господу и оставит ны. еже и быстъ, слову сему събывшу се. бе же въ фmлсце езыце дубъ велии, съраслъ же се съ чрешнею и подъ нимъже требы делааху, нариюще именемъ александръ, женску полу не дающе приступати къ нему ни къ требамъ его. услышав же то философъ, не лени се трудити до нихъ и ставъ по среде ихъ глагола къ нимъ: елини сутъ въ вечну муку шли, кланявше се небу и земли яко Богу, тако и велицеи добре твари. то ли выи, иже се кланяете древу , худеи вещи, еже естъ готово на огнъ, како имате избыти вечънаго огня? отвещаше же они: мы сего несмы начели от ныня творити, нъ отъци есмы преели и от того обретаемъ вса прошениа наша, даждъ и наипаче ина многаа. и како се мыи сътворимъ, егоже нестъ дръзнулъ никтоже от насъ сътворити. аще бо дръзнетъ кто се сътворити, тъгда же съмрътъ узритъ и не имамы к тому дъжда видети до кончины. отвеща к нимъ Философъ: Богъ о васъ въ книгахъ глаголетъ, а вы како се его отмещете?

Исаия бо от лица Господня въпиетъ, глаголе: греду азъ събрати вса племена и все езыкы и приидутъ и узретъ славу мою и оставлю на нихъ знамение и послю от нихъ спасены въ езыкы, въ фаръсъ и въ фулъ и лудъ и мосохъ и фовелъ и въ еладу и въ отокы далные, иже несутъ слышали моего имене, и възвестетъ славу мою въ езыцехъ, глаголетъ Господъ вседръжителъ. и пакы се азъ послю рибытвы и ловце многы и от хлъмъ и от скалъ каменныихъ изловет вы. познаите, братие, Бога сътворшаго вы; се еvаггелие новаго завета божя и въ нже се есте кръстили. тако же гладкыми словеси углаголавъ ихъ повеле имъ посещи древо и съжещи. и поклони же се стареишина ихъ и шъдъ лобза еvаггелие, такожде и вси. свеще же бели приемше от философа и поюще идоше къ древу и възъмъ секиру и трикратъ ударивъ и повеле въсемъ сещи и искоренити и и съжещи. въ ту же нощъ абие от Бога дъждъ быстъ. и съ радостию велиею похвалише Бога и весели се Богъ о семъ зело.

Философъ же иде въ Цариградъ. и видев цара живеше въ цръкви светыхъ апостолъ Бога моле. естъ въ Светеи Софии потиръ от драгаго камене, соломоня дела, на нем же сутъ писмена жидовскы и самаренскы граны написаны, ихже не можаше никтоже ни прочисти ни сказати. възм же философъ прочте и сказа е. естъ же сице прорицаи, дондеже сице звезда; въ пиво буди Господи, пръвенцъ бдешу нощию. по семже другы граны: на въкушение Господне сътворена древа иного, пии и упии се веселиемъ и възупии аллилуиа. и по семъ третии гранъ: се кнезъ и узритъ въсъ сънмъ славу его и давидъ по среде ихъ. и по семъ число написано … . расчът же по тънку философ и обрете от втораго на десете лета цара соломона до рождъства Христова /f сътъ и f летъ. се естъ пророчъство о Христе. веселещу же се о Бозе Философу, пакы друга речъ приспе и трудъ не мъни пръвыихъ.

Растислав бо моравскы кнезъ Богомъ устимъ съветъ сътвори съ кнезы своими моравляни и посла къ цару Михаилу глаголе: людемъ нашимъ поганства се отвръгшимъ и по христианскы се законъ дръжещемъ, учителя не имамы такого, иже ни бы въ свои езыкъ истую веру христианскую сказалъ, да се быше и ины страны зреще подобили намъ. то посли ны, владыко, епископа и учителя такого. от васъ бо на все страны добръ законъ исходитъ. събрав же съборъ царъ и призва Костантина Философа и сътвори слышати речъ сию и рече: вем те трудна суща, Философе, нъ потреба естъ тебе тамо ити. цию бо реч не можетъ инъ никто исправити якоже ты. отвеща же Философъ: и труднъ сы и болнъ теломъ съ радостию иду тамо, аще имаютъ буквы въ езыкъ свои. глагола же царъ къ нему: дедъ мои и отъцъ мои и инии мнозии искавше того несутъ обрели, то како азъ могу то обрести. философ же рече: то кто можетъ на воду беседу писати и еретичъско име себе обрести? отвеща ему пакы царъ и съ вардою и умомъ своимъ: аще ты хощеши, то можетъ то тебе Богъ дати, иже и даетъ въсемъ просещимъ бесумнениа и отвръзаетъ тлъкущимъ. шъдъ же философъ по пръвому обычаю на молитву се наложи и съ инеми поспешникы. въскоре же е ему Богъ яви, послушае молитвъ своихъ рабъ и абие сложи писмена и начетъ беседу писати еваггелску: испръва бе слово и слово бе у Бога и Богъ бе слово и прочее. възвесели же се царъ и Бога прослави съ своими съветникы и посла его съ дары многы, писавъ къ растиславу епистолиу сице: Богъ , же велитъ въсакому, да бы въ разумъ истинныи пришълъ и на болши се чинъ стежалъ, видевъ веру твою и подвигъ сътвори ныня въ наша лета явлъ буквы въ вашъ езыкъ, егоже не бе испръва было, нъ тъкмо въ пръва лета, да и выи причтете се великыхъ езыцех, иже славетъ Бога своимъ езыкомъ. и ту ти послахомъ и того, ему же е Богъ яви, мужа чъстива и благоверна, книжна зело философа. и съ приими даръ болшии и чъстнеи паче въсако злата и сребра и камениа драгаго и богатъства преходещаго. подвигни се с нимъ спешно и утвръди речъ всемъ сръдцемъ възыскати Бога общаго спасениа не отрини, нъ въсе подвигни не ленити се, нъ ети се по истинны пут, да и ты приведъ е подвигомъ твоимъ въ божии разумъ приимеши свою мъзду въ того место, и въ съ векъ и въ будущи, за все душе хотещее веровати въ Христа Бога нашего от ныня и до кончины и паметъ свою оставляе прочимъ родомъ, подобно великому цару Константину.

Дошъдъшу же ему моравы, съ великою чъстию приетъ его растиславъ и ученикы събравъ и въдастъ и учити. въскоре же въсъ цръковныи чинъ приимъ научи е утръници и часовомъ и вечернии и павечерници и таинеи службе. и отвръзоше се пророчъскому словесе ушеса глухыихъ и услышаше книжнаа словеса и езыкъ ясънъ быстъ гугнивыихъ. Богъ же възвесели о семъ, а диаволъ постыде. растещу же божию учению, злы завистивыи испръва трыклеты диаволъ, не тръпе сего добра, нъ въшъдъ въ свое съсуды и начетъ многыи въздвизати, глаголе имъ: не славит се Богъ о семъ. аще бо би ему сице годе было, то не бы ли моглъ сътворити, да быше и сии испръва писмены пишуще беседы свое славили Бога? нъ трии езыкы естъ тъкмо избралъ: еввреискыи и гръчскы и латинскыи, имиже достоитъ Богу славу въздати. беху же се глаголюще латинсции съпричестници, ариереи и ереи и ученици. и брав же се съ ними яко давыдъ съ иноплеменникы, книжними словеси побеждъ е, нарече е триезычникы, яко пилату тако написавшу на титле Господи. не тъкмо же се едино глаголаху , нъ и иному бесчъстию учаху глаголюще, яко под землею живутъ чловеци велъглавы и въсъ гадъ диаволя тваръ естъ, и аще кто убиетъ змию, !f грехъ избудетъ тое ради; аще чловека убиетъ кто, три месеци да пиетъ въ древене чаши, а стыклене се не прикасае. и не браняху жрътвъ творити по пръвому обычаю ни женитве бесчъстныихъ. все же сие яко и тръние посекъ, словеснымъ огнемъ попали, глаголе: пожри Богу жрътву хвалную и въздаждъ вышнему молитвы твое. жены же юности твое не отпусти; аще бо ю възненавидев отпустиши, не покриетъ нечестъ похоти твое, глаголетъ Господъ вседръжителъ. и съхраните се духомъ вашимъ, да не оставитъ къждо васъ жены юности свое, и си, ихже ненавидехъ, творесте, яко сведетелствова между тобою и между женою юности твое, юже еси оставилъ; и та объщница твоя и жена завета твоего. и въ еvаггелии Господъ: слышасте, яко речено быстъ древными: не сътвориши прелюбы; аз же глаголю вам, яко въсакъ, иже възритъ на жену похотети еи, юже прелюбы естъ сътворил с нею сръдъцемъ своимъ. и пакы: глаголю вамъ, яко же пуститъ жену свою, разве словесе любодеинаго, творитъ ю прелюбы деяти, и иже отпущеную от мужа поемлетъ, прелюбы деетъ. апостолъ рече: еже естъ Богъ съчеталъ, чловекъ да не разлучи. !м же месецъ створи въ мораве и иде свести ученикы свое. преет же его идуща коцлы, кнезъ панонскы, и възлюблъ велми словенскыи книгы научити се имъ и въда до !и ученикъъ учити се имъ. велию чъстъ ему сътворъ, мимо проводи и. не възет же ни от растислава ни от коцла ни злата ни сребра ни иное вещи, положивъ еvаггелское слово и бес пище. тъкмо пленникъ испрошъ от обою сътъ и отпусти ихъ.

Въ Венетии же бывшу ему , събраше се на нъ епископи и попове и чръноризци яко и враны на сокола и въздвигоше триезычную ересъ, глаголюще: чловече, скажи намъ како си ты сътворилъ ныне словенемъ книгы и учиши, ихже нестъ никтоже инъ пръвее обрелъ, ни апостолъ ни римскыи папа ни богословъ григорие ни еронимъ ни августинъ. мы же трии тъкмо езыкы вем, имиже достоитъ въ книгахъ славити Бога, евреи, елины, латины. отвеща же Философъ к нимъ: не идет ли дъждъ от Бога на все равно? или слънце тожде не сиает ли на все? ни ли дыхаемъ на аиеръ равно вси? то како выи се не стыдите трии езыкы менеще тъчию, а прочимъ въсемъ езыкомъ и племеномъ слепомъ велеще и глухомъ? скажите ми, Бога твореща немощна, яко и немогу ща сего дати или завистива, яко не хотеща. мы же роды знаемъ книгы умеюще и Богу славу въздающе своимъ езыкомъ къждо. яве же сутъ сии:

армени,

перси,

авазгы,

ивери,

сугди

гоfи,

обри,

ту рси,

козари,

аравляне,

египти и инии мнозы. аще ли не хощете от сихъ разу мети, поне от книгъпознаите судию.

давыдъ бо въпиетъ глаголе: поите Господа вса земля,поите Господу песнъ нову .и пакы: въскликнете Господу вса земля, поите ивъзвеселите се и въспоите.и друго: въса земля да поклонит ти се и поетъ тебеи да поет же имени твоему , вышнии.и пакы: хвалите Господа въси езыци и похвалите его въсилюдие и всако дыхание да хвалитъ Господа.въ еvаггелии глаголетъ: еликоже естъ приелъ ихъ,дастъ имъ областъ, да чеда Богу бу ду тъ.и пакы тъжде: не о сихъ прошу тъкмо нъ и верующимъсловесемъ въ ме, да въси едино бу ду, якоже и ты, оче,въ мне и азъ въ тебе.

Матъ от еи же рече: дана быстъ всака властъ на небеси и наземли; шъдъше убо научите все езыкы, кръстеще е въ имеотъца и сына и светаго духа, учеще и хранити вса, еликозаповедахъ вамъ; се азъ с вами есмъ въ все дъни доскончаниа века аминъ. А марко пакы; шъдъше въ миръ въсъ и проповедите еvаггелиевъсеи твари; веровав, иже и кръстит се, спасенъ будетъ, ане веровави осудит се.знамениа же поверовавшихъ поиду тъ: именемъ моимъ бесииждену тъ и езыкы възглаголютъ новы.глаголет же и къ вамъ: горе вамъ, книгочие и фарисеиипокрити, яко затвараете царствие небесное предъ чловекы;вы бо не въходите и хотещихъ вънити не оставляете.и пакы: горе вамъ, книгочие, яко възесте ключеразу меныи и сами не вънидосте.

Корентиомъ же Павлъ рече: велю же въсемъ вамъ глаголати езыкомъ, паче же да прорицаете; болы бо прорицаеи или глаголеи езыкы, разве аще не сказаетъ, да и цръквисъздание прииметъ.ныня же, братие, аще прииду къ вамъ и въ езыкы глаголю,что вамъ ползъству ю, аще вамъ не глаголю въ явление ивъ разу мение или въ пророчъствии или въ научении?обаче безгласна и безду шна гласъ дающи, аще ли пищали,аще ли гусли, аще разънстие пискомъ подастъ се, какоразу меет се пискание или гудение?ибо аще безгласнъ гласъ тру ба дастъ, кто уготова се на бранъ?тако и выи езыкомъ аще неразу мна словеса дасте, какоразу меет се глаголемое?будете бо въ аиръ глаголюще.толико убо аще случит се родъ съгласныихъ въ мире и ниедини же ихъ безгласнъ.аще не вемъ силы гласу , бу ду глаголющому мне варвар иглаголеи мне варваръ.тако и выи, понеже есте ревнители духовнымъ, късъзданию цръкви просите, да ви избиваетъ.темъже глаголе езыкомъ молите се, да сказаетъ.аще бо молитву дею езыкомъ, духъ мои молитсе, а умъмои бес плода естъ.что убо естъ? помолю се духомъ, помолю се умомъ;спою духомъ, спою же и умомъ.аще благословиши духомъ, исплъняеи место неразу мнаго,како речетъ аминъ по твоеи похвале, понеже не ведетъ,что глаголеши?ты убо добре хвалиши, нъ другы не зиждет се.хвалю Бога моего, о васъ паче же езыкы глаголю.нъ въ цръкви !е словесъ хощу умомъ своимъ глаголати, даи ини научю, неже ли тми словесъъ езыкомъ.братие, не дети бываите умъмъ, нъ злобою младенству ите,уми же съвръшени будете.въ законе естъ писано: яко иноезычникы устнами инемивъзглаголю къ людемъ симъ и тако не послушаютъ мене,глаголетъ Господъ.темже езыци въ знамение несутъ невернымъ, нъ верующимъ,а пророчъство невернымъ.аще убо снидетъ се цръкви вса въкупе и въси глаголютъезыкы и вънидетъ етеръ неразумънъ или неверънъ, не рекутли, яко зли се деете?аще ли въси пророчъству ютъ и вънидет же етерънеразу мънъ или невернъ, обличаютъ се въсеми, въстезаетъсе от въсехъ.и тако таина сръдъца его яве бываютъ; и тако падъ ницъ поклонит се Богови и поведае, яко въ истину Богъ въвасъ естъ.что убо естъ, братие? Егда сходите се, къждо васъ псаломъиматъ, да дръжитъ, и учение иматъ, явление иматъ, езыкъиматъ, сказание иматъ, все же къ зданию да бываетъ.аще ли кто езыкомъ глаголетъ, по двема убо или по тремъи по чести, единъ да сказаетъ. Аще ли не будетъ глаголъника, да млъчитъ въ цръкви, себеже да глаголетъ и Бог ови.пророци же два или тръе да глаголютъ, а друзии дасказаютъ.аще ли иному явитъ се веду щому, пръви же да млъчитъ.можете бо по единому пророчъствовати въси, да всиутешетъ се. И ду си пророчъсции пророкомъ повину ютъ.нестъ нестроению Богъ , нъ миру яко въ всеxъ цръквахъсветыхъ.жены ваше въ цръквахъ да млъчетъ, не велит бо се имъглаголати, нъ да говинуют се, якоже и законъ глаголетъ.аще ли чесому научити се хотетъ, въ дому же своемъ мужада въпрашаютъ; Срам бо естъ въ цръкви жене глаголати. Или от васъ слово божие изыде? или въ васъ единехъобрете се? И аще кто мнит се пророкъ быти или духовънъ, да разумеетъ, еже пишу вамъ, яко Господне заповеди сутъ.аще ли кто не разумеетъ, да разумеваетъ.темъже, братие, разу меите прорицанию и не браните глаголати въ езыкы. Въса благообразно и по чину да бываютъ.и пакы глаголетъ: и въсакъ езыкъ исповестъ и, яко Господъ Исусъ ксристъ въ славу Богу и отъцу аминъ.сими же словеси и инеми болшими посрамивъ е, отидеоставлъ е.

И уведевъ и римскыи папа посла по нъ.и дошъдшу ему въ римъ, изыде цамъ апостолыкъ андреянъсъ въсеми граждани свеще носеще, яко и светаго климентамощи носеще, мученика и папу римскаа.и абие Богъ наче чюдеса творити.ослабленъ чловекъ ту исцеле и ини мнозии различныхъ неду гъизбыше, да яко же пленници пленшии Христа нарекше исветаго климента избыше.прием же папа книгы словенскые, светы е и положе евъ цръкви светые Марие, яже се нарицаетъ Фотида, ипеше надъ ними литургию.по семъ повеле папа двема епископома, Фирмосу и Гоидруху, светыти словесиемъ словенскъе ученикы.и яко се светыше, абие спеше литургию въ цръквисветаго апостола Петра словенскымъ езыкомъ. И въ другыи дънъ пеше въ цръкви светы петронили и въ другы дънъ въ цръкви светаго Андрее и от ту дупакы у великаго учителя въселенскаго павла апостолавъ цръкви; и въсу нощъ пеше словенскы и литургию надъсветымъ гробомъ, имуще на помощъ арсениа, епископаединого суща от седми епископъ, и анастаса вивлотикара. И философ же не престаяше достоину хвалу Богу въздае съсвоими ученикы о семъ. Римляне же не престая идуще къ нему и упрашающе егои сказание сугубо и тръгубо приемаху отъ него.

Жидовинъ же етеръ такожде приходе, стезае се с нимърече ему единою: нестъ не у пришълъ Христъ по числу летному, о немже глаголютъ пророци, яко от девы иматъродити се.почът же ему философъ въса лета от адама по родомъ,сказа ему по тънку, яко пришълъ естъ и селико летъестъ от толе до ныня. и нау чив и отпусти.

И постигоше и мнозии труды и въ болезнъ въпаде.и тръпещу ему езу многыи дъни, единою видевъ божиеявление наче пети сице: о рекшихъ мне въ домъ нъ вънидемъ, възвесели се духъ мои и сръдъце възрадова се.и облък се въ чъстные ризы тако пребыстъ въсъ дънъ тъвеселе се глаголе: от селе несмъ азъ ни цару слуга нииному никомуже на земли, нъ тъкмо Богу вседръжителю.не бех и быхъ и есмъ въ векы аминъ.въ ютреи же дънъ въ светыи мнишъскыи образъ облече се исветъ къ свету прием нарече си име Кирилъ. и въ томъ обрасе пребыстъ 3 дъни. И якоже приближии часъ, да пакы приметъ и преставитъ севъ вечнаа жилища, въздвигъ руце свои къ Богу и сътворимолитву съ слъзами, глаголе сице:господи боже мои, иже еси аггелскые въсе чины ибесплътные силы съставилъ, небо распелъ и землю основалъи вса суща от небытиа въ бытие привелъ, иже въсегда ивъсежде послушавъ творещиихъ волю твою и боещих сетебе и хранещихъ заповеди твое, послу шаи мое молитвы иверное ти стадо съхрани, емуже бе приставилъ неключимаго и недостоинаго раба твоего. избави е безбожные и поганскые злобы глаголющихъ нате хулу и погу би триезычну ю ересъ и възрасти цръквътвою множъствомъ и все въ единоду шии съвъку пи и сътвори изредныи люди единомыслеще истиннеи вере твоеи иправемъ исповедании и въдъхни въ сръдъца ихъ слово твоегоусынениа.твои бо естъ даръ, аще ны еси приелъ недостоиные напроповедание еvаггелие ксриста твоего острещее се наблага дела и твореще угоднаа тебе.еже мне бе далъ, яко твоя тебе предаю, устрои е силною твоею десницею, покри е кровомъ крилу твоею,да вси въсхвалетъ и славетъ име твое, отъца и сына исветаго духа.лобза же въсе светымъ целованиемъ и рече: благословенъ Богъ , иже не дастъ насъ въ ловитву зубомъ невидимыихъ нашихъврагъъ, нъ сетъ ихъ съкру ши и избави ны от истлениа ихъ.и тако почи о Господи сыи 40 летома, месеца фебруариа 27 дънъ, индикта втории, а от твари въсего мира зти сущъ и триста и о 7 летъ.и повеле апостоликъ въсемъ гръкомъ, иже беху въ риме,такожде и римляномъ съ свещами съшъдшим се пети надъним и сътворише провождение ему, якоже быше сътворилили саму папе. еже и сътворише. Мефодие же, братъ его, въпроси апостолика, глаголе:яко мати ны естъ заклела, яко иже наю пръвее на судидетъ, да принесетъ и въ свои братии монастыръ и ту ипогребетъ. повеле же папа въложити его въ раку забити гвоздми железны; и тако и дръжа !я дънии готовае на путъ. рекоше же къ апостолику римсции епископи: понеже и естъпо мноземъ землямъ ходивша Богъ привелъ семо и зде душу его възелъ, зде ему достоитъ лежати яко чъстну мужу. и рече апостоликъ: за светыню его и любовъ въ римскыобычаи пришъдъ, погребу и въ моемъ гробе въ цръквисветаго апостола петра. глагола же братъ его: понеже мене не послушасте и недасте его, аще ви естъ любовно, да лежетъ въ цръквисветаго климента, с нимже естъ семо пришлъ. повеле же апостоликъ тако сътворити. и пакы събравше се епископы и съ всеми людми хотеще ипроводити чъстно и рекоще епископы: отгвоздъше раку ивидимъ, еда что възето от него. и труждъше се много и не могоше отгвоздити ракы божиемъповелениемъ. и тако съ ракою въложише и въ гробъ о десну ю странуолтара въ цръкви светаго климента, идеже начеше абиемнога чюдеса бывати. яже римляне, боле се приложии светыни его и чъсти. и написаше икону его надъ гробомъ и начеше светити надънимъ дънъ и нощ, хвалеще Бога прославляющаго тако, иже его славетъ. тому бо естъ слава и чъстъ въ все векы.

Аминь.